Бял хляб

Белият хляб е направен от пшенично брашно, от които чрез смилането, са били премахнати триците и зародишите (съдържащи мазнини). По този начин се получава т. нар. рафинирано брашно, което може да бъде съхранявано дългосрочно (то е много по-устойчиво). Но брашното, използвано за производството на бял хляб често в избелвано с различни химични вещества (калиев бромат или с хлорен диоксид), с цел да се премахне дори най-малкият жълт оттенък, както и за да улесни процесът на печенето му. Този процес, както и изсушаването в пещи с висока температура, премахва и всички ценни качества на хляба, като фибри, желязо, витамини и други съставки, от които се нуждае човешкият организъм. В Съединените щати и в Канада например от 1998 година със закон е наложено обогатяването на белия хляб с фолиева киселина.

Белият хляб обаче е предпочитаният от българите. И независимо дали вярвате или не, белият хляб не е най-добрият избор за вашето здраве. Много научни изследвания са доказали, че някои хранителни продукти, които са често консумирани в днешния забързан живот, които са вредни за нашето здраве. Един от тези продукти е именно белият хляб, за производството на който се използва рафинирано брашно. Добре известно е, че то съдържа големи количества вредни вещества и малко ценни хранителни вещества. При преработката на зърното се получава безвкусно брашно, към което се добавят глутен, захар, мая и сол. Консумацията на бял хляб води до повишаването на лошия холестерол, сърдечни заболявания, стесняване на артериите и високо кръвно налягане. Така че, ако искате да подобрите здравето си, да изгубите част от теглото си и да се избегне вероятността от поява на диабет тип II, трябва да се разделите с белия хляб.

Posted in Видове хляб | Tagged | Коментарите са изключени

Как се е появил хлябът?

Древните хора са правели хляба си с без така ценния огън. За нас днес това може да изглежда невъзможно, но все пак нашите предци в древността са стривали зърната на различни култури с камъни и са добавяли вода, хранейки се без да имат възможност да го пекат. Освен с този примитивен хляб те са се хранели и с месото на животните, които са ловували. Очевидно в древни времена храната е била сурова, но пълноценна.

Преди около пет хиляди години се ражда селското стопанство. Семената започват да се селекционират и да се отглеждат различни култури и по този начин хората не е трябвало да се скитат, за да си осигурят прехраната. С времето се появяват все по-гениални техники за мелене на зърното и за приготвянето на храната.

Първоначално хлябът е бил приготвян на горещи камъни, но от този момент нататък са се появили нови специализирани методи на готвене, докато след това са се появили и пещите. Древните египтяни са употребявали безквасен хляб. Как обаче се е родила идеята да се добави мая в тестото? Смята се, че този метод за приготвяне на хляба се е появил случайно, когато една робиня без да иска е разляла бира върху брашното, а след това е пристъпила към нормалното печене на хляба, страхувайки се, че ще й се скарат.

Гърците на свой ред са се превърнали в експерти по хляба. Те са купували зърнени култури от средиземноморските земи и с времето са се превърнали в отлични хлебари. Започнали са да правят хляб през нощта, така че да могат да предлагат на клиентите си пресен и топъл хляб сутрин - традиция, която продължава и днес. Древните римляни са се славели като големи ценители на хляба. Те са ги използвали при всяко ядене. Впоследствие е започнало производството на различни видове хляб и питки с добавки на различни съставки - билки, мляко, мед, олио, масло и т.н.

През Средновековието се появяват водните мелници и водеща в производството на брашно става. Ролята на мелачите и хлебарите във всяко селище е била огромна. Но е било много трудно водещите в занаята да научат своите чираци на честност, защото ако не се е използвало качествено брашно, точните пропорции и правилният начин на печене, недоволните клиенти и трябвало да бъдат рекомпенсирани.

През 1200 година в Англия е основана първата фабрика и е създадена първата търговска марка за хлебарите. Всяка пещ е имала свой собствен начин за производство на хляб и рецептата й се е пазела в тайна. Те обаче не успявали да задоволят голямото търсене и това налага раждането на промишленото хлебопроизводство, което заменя занаята на хлебарите и осигурява хляб във всеки дом.

Posted in Поява и история на хляба | Tagged , | Коментарите са изключени

Хлябът – обща характеристика

Хлябът (от латински „panis”) е хранителен продукт, получен чрез ферментацията и последващото изпичане на тестото. Той се прави от брашно, получено от зърнени храни и вода, като често се обогатява със специфични регионални съставки (могат да бъдат добавени мляко, захар, ядки, семена и т.н.). Така приготвеният продукт обикновено пече, но съществуват някои страни, в които хлябът се вари или се пържи.

Хлябът заема основно място в традицията на повечето народи и е основна съставна част от храната. Е славянската култура например домакините са посрещали своите гости като за „добре дошли“ са им предлагало хляб и сол. В античната кухня се е използвал терминът cumpanaticum, с който се е обозначавало всичко, което е можело да се причисли към хляба, като по този начин се е акцентирала неговата основна роля.

Пресният хляб е високо ценен заради своя вкус, аромат, качество, форма и вид. Когато хлябът изсъхне, изгубва повечето от характеризиращите го качества. Освен традиционния пресен хляб съществува и т. нар. безквасен, който може да бъде запазена за дълъг период от време. Той се е използвал при дългите плавания на моряците, тъй като се е запазвал дълго време, дори месеци. А хлябът, който е бил печен два пъти, се е наричал "bis-cotto" (т.е. печен два пъти). Безквасният хляб е широко разпространен в много от страните на Близкия Изток. При него не се добавя сол.

Днес съществува голямо разнообразие от хляб и за производството му се използва пшеница, ръж или царевица, винаги с добавянето на вода. Но основните видове хляб са два – тъмен и бял. Белият хляб се прави от рафинирано брашно и при него е отстранена външната обвивка на зърното и на зародиша.

Тъмният хляб се приготвя от брашно, получено чрез смилането на цялото зърно (със или без зародиша). По този начин се запазват съдържащите се в зърното белтъчини, мазнини, витамини и минерали и това обяснява защо тъмният хляб притежава много ценни и полезни за здравето хранителни качества.

Posted in Същност на хляба | Tagged , | Коментарите са изключени